Аргументи и коментари

Да гледаш смъртта в очите не е лесно!

Докато преглеждах информационните сайтове, попаднах на един коментар от публикацията в mediapool.bg Нов опит да…

Мария Радева|Автор
9 май 2012

Докато преглеждах информационните сайтове, попаднах на един коментар от публикацията в mediapool.bg Нов опит да се изнесат стоянки на линейките в различни квартали на София.

Коментарът е подписан от г-н Захарин Владимиров, шофьор на линейка. Не зная дали е истинско или не това име. Не коментирам, както и не съм съгласна с всичко, написано в коментара.

Позволявам си да препечатам тези думи обаче, защото смятам, че са силно емоционални и истински! И защото (според мен) показват реалността, в която живеем, а тя е трудна и безперспективна.

Безспорно службите, които осигуряват защита на населението, сред които е Спешната медицинска помощ, трябва да бъдат изключителна грижа и отговорност на държавата. И както си мисля често в последно време – хаосът, в който живеем, не е следствие толкова от икономическата криза, колкото от липсата на държавност. Отсъствието на държавата се усеща навсякъде – в желанието на се спазват правилата, в липсата на работещи контролни механизми (не само такива като средство за принуда), в ниското качество на образованието, в системата на здравеопазването, движеща се на автопилот …

А “Да гледаш смъртта в очите не е лесно!” – наистина не е лесно ……

(Публикувам коментара без всякаква редакторска намеса)

Чудя се господата от министерството, депутати, дали са се качвали на линейка поне веднъж, знаят ли какво е спешно повикване, имат ли представа какво представлява нашата работа? Биха ли обяснили, не за София, а от един филиал някъде в България, как едно дете например, тежко пострадало при катастрофа, къде да се закара?

Болницата, която се намира в града, е затворена, заради малоумните изисквания, направления, пътеки и др. глупости, объркана система и грешна практика. Другата болница, която е на 30 км, не може да приеме детето, и тя е на път да се закрие. Значи, то трябва да се закара до най-близката областна болница, която е на 80-90км.

Да оставим разговорите по телефоните с центрове, шефове на екипи и др. такива. Родителите гледат как се говори по телефони, вместо по най-бързия начин да се тръгне и детето да се закара където трябва! Екипът е само шофьор и медицинско лице. Знаете ли какво напрежение е за отговорността на тези хора – шофьорът, ако удари в някоя яма по пътищата и спука гума, докато я смени са 15-20 минути. Ако детето през това време умре?

Съдът няма да осъди държавата, че не е асфалтирала пътищата и не е очертана осова линия, което е жизнено важно като караш в мъгли. Няма да глоби или осъди някой индивид, който на второкласен път кара срещу мен на дълги светлини или се е лепнал зад мен и кара със 140 в населено място, за да видя, че колата му е много бърза, вместо да намали, спре и угаси фаровете, като остане на габарит, за да не ми пречи да виждам пътя. Защото те са длъжни да се съобразяват с мен, т. е. с линейката. По-скоро съдът ще осъди шофьора на линейката, защото не е внимавал. Дори не мога да карам на дълги, за да виждам пътя по добре.

И питам аз, през цялото това време, филиалът, който обслужва този голям район, и остава без екип и линейка, какво става, ако има още 2 повиквания спешни, или дори само едно? То няма как да бъде обслужено! Вие, господа, знаете ли какво е да те гледат родителите, да плачат, да пищят, да си скубят косите и да те молят с думите: “Хора, спасете ми детето!”. Знаете ли какво е да гледаш разглобени хора, разбити глави и кръв, знаете ли как се слагат ръкавици и се изражда бебе в линейка, а родилката няма нито една консултация, а ние сме двама – доктор (фелдшер) и аз, един прост шофьор. Едва ли знаете!

Знаете ли как се сваля пациент с инфаркт, инсулт, от 6-ия -7-ия етаж по стълби без асансьор? Знаете ли как се носи пациент който е 100-120 килограма с носилката, в някое село, по 30-40 метра в калта, снега, леда, дъжда? А ние, мокри до кости, и въпреки всичко сме на работа, продължаваме да влизаме в цигански колиби, в най-големите вируси, мръсотия и да търпим да ни псуват, да ни бият и да чупят линейките. И продължаваме да треперим при тръгване на адрес и да не знаем като пристигнем какво ни чака.

В цял свят това е най-ангажираната служба и държавите дават много пари за нея. Те са на отделно финансиране, защото са спешни служби, и държавата е длъжна да дава дори и последните си стотинки за това! А тук линейките по филиалите дори нямат навигация! Навсякъде по света линейките карат пациентите в болници, там си ги поемат други лекари и екипът на линейката си заминава, в очакване на другото повикване!

Всичко, което преди години е построено – от болници във всеки град, в селата, здравни служби, поликлиники, нямаше лични лекари, всеки свободно и безплатно си ходеше на доктор – сега всичко се разруши. Не са по-важни разните десетки полицейски служби с големите заплати, или съдебна система с многото привилегии, които виждаме как работят, дори Европа го каза, или това как да дадете поредните милиони за НСО и смяна на депутатските БМВ-та и мерцедеси и т. н., а за спешна помощ няма пари за заплати, и за здравеопазване. Докато не осъзнаете това, хората ще продължават да се разкарват по болници и ей така ще умират по пътищата и в линейките!

Спешната помощ трябва да е на държавна издръжка и трябва да има един от най големите бюджети, без да бъде прикрепяна към болници или други структури. Само служителите в спешна помощ знаят най-добре как и какво трябва, за да работи спешната – вие трябва просто да го направите и да оставите тези хора да си вършат спокойно геройската професия!

По отношение за парамедиците – аз съм против това безумие парамедик. Това е не само мое мнение! Кога ще престанем да вкарваме чужди системи и модели в България, когато абсолютно не можем да се сравняваме с другите държави, ама по нищо? Ако наистина е неизбежно въвеждането на парамедици, това трябва да стане бавно поне за 5-6 години, за да може тези парамедици да практикуват по места, така ще практикуват заедно с лекаря, за да се научат.

Но съм сигурен, че като видят за какво става въпрос, като разберат отговорността и когато някой умира, а той се чуди какво да направи, без да е сигурен за моментното състояние и близките го попитат за какво си тук, когато го псуват и му скачат на бой пияни цигани, тези парамедици дори да взимат 600-700 лв., ще си хванат торбичката и дим да ги няма. Защо не се казва, че курсът за сегашните работещи служители шофьори и санитарки трябва да е безплатен, как ще се учи, когато всички сме затънали в заеми? Аз ще получавам ли две заплати като шофьор и като парамедик?

Искам дебело да подчертая, че един шофьор в длъжностната му характеристика има един куп задължения – 2 страници. В момента аз съм шофьор, обаче съм и санитар, МОЛ и нося отговорност зад волана за доктора, за пациента, евентуално и придружител, за цялата линейка, и апаратурата в нея. Аз съм и счетоводител, защото се пишат, смятат километри, часове, горива, отчети, актове за наличност. Помагам на доктора на адрес, защото сме само двамата, помагам при израждане, травми, инфаркти, инсулти, пияни, дрогирани. Аз нося чантата, аз подготвям игли, абокати, спринцовки, катетри и т. н., винаги, с каквото мога, помагам на доктора при всичко – а се водя само шофьор на линейка?

Чудя се колко още нападки ще има срещу нас, колко още хора трябва да загинат, заради липса на екипи, какво трябва още да направим, за да ни чуят там горе? Може би да спрем работа, както предлагат някои колеги – единствения начин да получим това което заслужаваме?

Разбира се, че можем, но възниква въпросът: какво ще стане с пациентите, ще поемат ли господата управляващи вината за всеки пациент, изпитал болка и страдание или ако това доведе до неговия фатален край?
Няма, разбира се, и това е единствената причина която ни спира, хуманността в нашата работа е огромна и чиста.

И така, вечер лягам и започвам да си мисля. Ще се осъзнаят ли тези там горе, ще ми вдигнат ли със 100% заплатата, ще ми вдигнат ли купоните на 10 лв. на дежурство, ще приемат ли закон за спешната помощ? Ще инкриминират ли обидите и посегателствата срещу нас, ще получим ли всички привилегии, които получават останалите спешни служби, ще мога ли да заживея като нормален човек чакащ това вече 22 години? Ще мога ли да си издържам семейството, да ида на зъболекар, да си купя дърва, да си платя заемите?

Ще престанат ли да се подиграват със санитарката на филиала, която е в мръсотията, която помага при пострадали, а дори не получава купони. Ще престанат ли да се подиграват с опитните медицински сестри, които остават сами, когато ние сме на повикване с доктора, и тръпнещи от страх какво ли може да дойде и дали ще реагират правилно? Ще се подиграват ли с лекарите, учили по 5-8-10 години несвършаемата наука „медицина”? Ще се променили Закона за движение по пътищата, за да лишават тези, които не дават път на линейка, и да можем да караме на дълги, за да не блъснем и ние някой, и да виждаме пътя по добре. Ще се премине ли нещо изобщо със спешността в България?

И така унесен заспивам, и може би ще сънувам кошмарните картини, виждани на моите дежурства, но аз съм свикнал. Сутрин звънва алармата на телефона, ставам бавно, тук-там боли от носенето с носилката, леко главоболие и осъзнавам, че нищо не се е променило. Измивам се, пия едно кафе и заминавам за поредното си дежурство, закуска няма, за обяд не мисля, ако съберем с колегите стотинките може и да си купим нещо. В повечето случаи няма време – набързо едно кафе от автомата и заминаваме…

Ех, живот ли е това? Колко истини трябва още да кажем, какво да направим, за да ни чуят? Колко още специалисти трябва да напускат спешната и дори България, заради ниските заплати? А тук да мислим за някакви парамедици? Как да разберат горе, че населението иска да го лекуват и спасяват лекари? Как да накараме вас, хора, като общество, да ни разберете и да потърсите отговорност от управляващите за отношението и състоянието на най-ангажираната спешна служба. Ти, българино, точно ти, който четеш тази статия в момента, разбираш ли ни, ще ни подкрепиш ли? Осъзнаваш ли, че утре може и твоя живот да зависи от нас?

Изказвам съболезнования на всички които са загубили близък човек и не одобрявам алчните и безразсъдни лекари с грубо държание, немарливи, безотговорни! Искам от името на моите колеги да се извиним на всички, на които не сме могли да помогнем, но вината не е наша и нека всички хора, на които сме помогнали, да ни подкрепят и всеки един българин да промени своето робско мислене и да осъзнае колко сме важни, и, че тези наши искания са не само за нас, а и за тях. Затова се борим и сме всеки ден и нощ на работните си места, защото си харесваме работата – а да харесваш такава професия е призвание. Да гледаш смъртта в очите не е лесно!

Поздравявам всички колеги от “Спешна помощ” в България и пожелавам на всички българи да са по здрави!

7 comments

  • Bravo na tozi 6ofior! Az sam lekar vav FSMP i sam prejivala vsi4ko za koeto toi govori. Samo 4e ministar Atanasova dano znae tova , pone ot Ba6ta si i da poslu6a pone nego….

    • A
      Мария Радева

      Не зная кой какво знае, но за себе си съм убедена, че реформите са наложителни! Но вече няма време …. и така от един на друг мандат ….

  • Крайно време е да се разбере от хората че парамедик е човек „около медицината “ и да не бърка с фелдшер ! Фелдшерите са медицински специалисти със завидно ниво на медицински умения и практика и подходящо образование . Фелдшер не е парамедик с 500-600 часа подготовка ,а медицински специалист ,който в най-базовия вариант е с над 3600 часа хорариум по медицински дисциплини ! Иначе последния коментар е доста верен -поздравления!

    • A
      Мария Радева

      Благодаря за коментара!
      Признавам, че не съм специалист по темата и затова се въздържам от коментари. Но зная, че нещо трябва да се напарави, за да се подобри състоянието на спешната помощ. Продължавам да твърдя, че това няма да се случи – по много причини.

  • Всъщност, статията е с оригинално заглавие „Какво е да си шофьор в Спешна помощ?“, публикувана на 24.2.2012 в zdrave.net, а авторът е Захарин Владимиров, шофьор на линейка, заплата 290 лв.
    Още от тогава, на много места съм коментирал нещата, и Спешната помощ е едно от малкото неща в сздравеопазването, в което считам,ч е съм компетентен да имам мнение.
    Моето мнение е малко по-различно от изказаното в статията и се базира на няколко момента.
    Първо – лекар на линейка е нонсенс – деквалифицира се, а и тотално се демотивира за работа.парите в бюджета на Министерство на здравеопазването са недостатъчни.Това е факт.От Спешна помощ обаче няма от какво да сепести, освен от заплати и те никога няма да достигат нивата , които искат лекарите работещи там.А щом се смятат за недооценени-те няма да работят качествено и вечно ще мрънкат за пари.Решенията са две -едното е да се вдигнат заплатите ( а от де ще дойдат парите ?) , второто е да няма във всички линейки лекари, ами фелдшери или както сега е модерно да им викат -парамедици.
    Второ – какво искат пациентите от „Бърза помощ“ ? Искат линейктие да идват максимално бързо и да оказват необходимата помощ.Значи- имат две изисквания.
    По първото – да идват бързо – няма да стане в обозримо бъдеще.
    И преди съм казвал -за град с размерите на София са нужни да бъдат на дежурство минимум 110 линейки, разпръснати в различни части на града.
    Сега на щат в ЦСМП-София има има 30 (!) , а се движат всичко на всичко 18 , защото няма досатъчно лекари сестри за линейките. Тоест -5 пъти по-малко.Лекари , фелдшери и сетри – няма от къде да се намерят, тъй че спокойно можем да забравим в близките години да има досататъчно линейки, за да може винаги да има близо до теб свободна , която да поеме случая.
    По второто изискване на гражданите – да оказват необходимата помощ – също няма да стане, без промяна в законодателството.
    Още преди 10 години така наречената „неотложна помощ“ беше вменена на GP-тата, а за ЦСМП останаха само родилките, инфарктите, инсултите, децата до 1 година и пострадалите при ПТП.Това автоматично въведе порочната практика диспечерите да отхвърлят 2/3 от повикванията – за температура, за високо кръвно, за остри инфекции, за по-големите деца и т.н. и т.н. .Те трябваше да се приемат то Gp_тата, които да ходят по адреси преди (!!!) линейката даже.Да, ама не.Нито Gp-тата ходят по адреси, нито пък линейките.
    И грешките не закъсняха.Недолството-и на персонала на ЦСМП, и на пациентите – също. Доволни са само политиците и финасистите, защото дават 3-4 пъти по-малко пари за системата на спешна помощ от необходимото.
    Решението за момента е едно-единствено – отваряне на бившите колежи за фелдшери и започването на обучението на парамедици.Има достатъчно хора, които имат желание да помагат на другите и срещу заплата от 500 лв.
    Виж, лекар срещу тази заплата не можеш да накараш да върши тази работа и заради това и няма достатъчно окомплектовани линейки. Да не говорим, че .тези, котои работят са тотално демотивирани за работа, точно заради ниското заплащане.На такива хора не може да се разчита да се отзовават на очакванията на пациентите.
    Тъй -това за парамедиците.
    След това (опитвам се вкарам тагове с цитат от Наредба 25, но ако си забранила в коментарите-нищо няма да се получи) :
    [quote]Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са:
    1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;
    2. болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП);
    3. лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните;
    4. жени със започващо раждане или аборт;
    5. деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ;
    6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването[/quote]

    Това , което съм цитирал са законно спешните състояния.
    Всички останали кризи – бъбречни, жлъчни, хемороиди , температури, кашлици и т.н. – НЕ са спешни състояния.От тях човек НЕ МОЖЕ да умре и могат да изчакат, а и са обект на лечение от личния ви лекар според НРД – за това НЗОК плаща заплата на ОПЛ – да не ходят пациентите в бърза помощ.Да, ама те не желаят да се съобразят с това.не само не си занят правата и задълженията, ами след това се сърдят и търсят мъст.
    Защо ?!
    Много може да се разсъждава на тема психология и народопсихология, но няма достатчно място за това.
    Как да се променят нещата ли ?
    Ами първо -да се промени Нредба 25/1990 година и/или Стандартът по Спешна медицина в които да се формулира ясно кризи, например жлъчна или бъбречна къдеще се лекуват -в „бърза помощ“ ли или няма да се лекуват, та на всички да им е ясно -и на пациентите и на работещеите лекари, фелдшери и т.н.
    Второ – да се въведе ясен регламент на това след работно време на ОПЛ кой ще лекува пациентите.
    Трето – да се реши лечението на подобни заболявания ще се заплащат ли от НЗОК или няма да се заплаща, защото в момента никой за нищо не плаща и резултатът е налице.
    И на последно място ( но не последно по важност, може би с това трябваше да започна) :
    ! Трябва и да се реши веднъж завинаги – европейска ли система ще изграждаме или англо-саксонска.
    Ако ще е европейска – какъв тип-немски или италиански ?
    Ако ще е англо-саксонски – тогава до месец-два трябва да се закрият досегашните ЦСМП и всичко да премине към облстните болници, лекарите да се свалят от линейките, да се разкрият спешни кабинети по всички основни специалности в болниците, а на линейките да се качат парамедици и фелдшери.Да се премине към запалащне изцяло то НЗОК, а бюджетът на МЗ да плаща само бензина на линейките.Това ще е истинска реформа, но няма да я направи и това правителстово, защото циганите ще останат без медицинско обслужване от лекар.
    Ако ще е немска – оффф-много дълго стана 🙁 извинявай

    • A
      Мария Радева

      Защо извинявай?…. супер готин коментар, за който благодаря!
      Първо – когато публикувах коментара, казах, че не съм съгласна с всичко написано. Коментарът ме привлече с искреността си, нещо което не виждам в последно време.
      И Второ – коментирайки темата за спешната помощ напълно съм съгласна с казаното от теб, аз също подкрепям идеята за парамедициие; ОПЛ оказват неотложна помощ е само на теория и в сферата на нечии фантазии и т.н. Май само ние двамата (все пак аз не съм лекар) смятаме, че бъбречната криза и температурата не са спешно състояние 🙂 🙂 🙂
      Личното ми мнение е, че реформа в спешната помощ няма да има, защото трябват непопулярни мерки … а ни предстои година на избори ……

Напишете коментар