Възможно ли е след поставена доказано грешна диагноза пациентът да не получи обезщетение. Да, възможно е – колкото и този отговор да звучи неприемливо на пръв поглед. Грешната диагноза, сама по себе си, не е основание за търсене на отговорност от лекаря. Основанията за присъждане на обезщетения са сложен комплекс от налични и доказани юридически факти, както и причинно следствена връзка между тях.
Доказателство за този извод е и решение на хасковският районен съд, влязло в сила в края на 2010 година след като Върховният касационен съд не допуска обжалване на въззивното решение. „Съдът е приел, че в случая липсва елемент от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД – причинна връзка между причинените на ищеца с лечението болка и страдание и неправомерното деяние / установено погрешната диагноза, поставена от ответника/. Лечението не е предприето от ответника, а от други зъболекари. Те са направили собствено диагностициране при оплакванията на ищеца и установения с данни от рентгеновата снимка – засенчване, и в хода на лечението възпалителен процес. Не се установява самото лечение да е неправилно – според вещите лица то е било наложително и адекватно на наличната зъбна находка.”
Фактите: Прочети още
И още за правните регламенти в денталната медицина, както и практика по съдебни дела, с участие на лекари по дентална медицина ще бъдат представени на специализиран семинар, който ще се проведе във Варна на 26.02.2011.
Записване за участие – в рубриката „Заявка“
