Гражданските договори в лечебните заведения

След последната публикация Отпада санкцията за служителя без трудов договор, получих поредица от въпроси свързани с наемане на служители на т.нар. “граждански договори”.

Обобщавайки дадените отговори казвам: Внимавайте с гражданските договори …. особено когато те прикриват трудови правоотношения!

Какво е необходимо да знаем за трудовия и гражданския договор (съществени разлики между двата вида договори)

Изключвайки ситуациите, в които лекар (или друг служител) извършва нещо еднократно, защо се сключват граждански договори, а не трудови – каквото е правилото? Защото по този начин се заобикалят разпоредбите на КТ, данъчните и осигурителните закони. Безспорно е, че при гражданските договори страните не са обвързани от максимално допустимото от КТ работно време, както и това, че заплащането по гражданския договор (в общия случай) спестява удръжките за данъци и осигуровки.

Формите за заобикаляне на КТ, в лечебни заведения, са различни и понеже подобно поведение не е lege artis, не смятам за уместно да говоря повече по темата. Всеки работодател, всеки собственик и ръководител на лечебно заведение, както и всеки служител сам ще вземе решение дали и как точно ще спазва закона. Това, което винаги казвам в подобни случаи е: по принцип гражданските договори не за забранени (всичко зависи от конкретния случай) – но преценете рисковете и последиците при евентуална проверка.

С поставеното изкисване от ЗЗО, изпълнителите по КП да са на трудов договор, въпросът с гражданските договори в лечебните заведения е актуален (преди всичко) за тези в извънболничната помощ, както и за лечебни заведения (респ. дейности), извън обхвата на НЗОК.

По принцип гражданският договор е допустим за дейности с определен еднократен характер или когато се цели постигане на определен резултат. Допустимо ли е обаче с лекар или други медицински служители, които работят регулярно по график да бъдат сключвани граждански договори?

Обявяване съществуването на трудово правоотношение

Кодексът на труда с категоричност определя, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато, обаче се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на това изскване, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление от Инспекцията по труда. В тези случаи, съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
Графиците в лечебните заведения са точно такова доказателствено средство.

И ако д-р Х. е сключил граждански договор, за да консултира пациент/и по определен проблем и това се е случило няколко пъти в годината – отношенията в този произволен пример са типично граждански и могат да бъдат уредени с такъв тип договор. Но ако при проверка с установи, че д-р У. предоставя консултации (тук не е толкова важно какъв е предметът на договора) в лечебното заведение всеки понеделник от 11 –13 часа – в този случай вероятността за проблем с контролните органи е реална.

Въз основа на постановлението, Инспекцията по труда дава предписание работодателя да предложи на служителя сключване на трудов договор. Предписанието може да бъде обжалвано пред съответния Административен съд.

Санитар и медицинска сестра на граждански договор – негативен пример от практиката

В края на 2009 ИТ извършва проверка в хоспис и установява, че санитари и медицинскаa сестра работят по граждански договорi.

Дирекция „Инспекция по труда” обявява съществуването на трудово правоотношение между санитарите и медицинската сестра и хосписа и предписва на работодателя да предложи на съответните лица сключването на трудов договор със задна дата (с всички произтичащи от това последици както за работодателя, така и за работника).
Хосписът обжалва решението на Инспекция по труда, за което са образувани поредица от дела в Административен съд – Варна, които лечебното заведение губи.

В своя защита представителят на хосписа твърди, че: “отношенията между страните не са по повод предоставяне на трудова сила, а са по повод предоставяне на услуга предвид сключен между тях договор, според който на изпълнителя е възложено „на свой риск да извършва медицински грижи за пациенти на хосписа за определен период от време срещу договорено между страните възнаграждение.” В съдебно заседание изтъква, че лицето е в трудови правоотношения с МБАЛ „Св. Марина” на длъжността „санитар” и предвид въведената с чл. 112 от КТ забрана за полагане на допълнителен труд за длъжностите, за които е установено намалено работно време със същото лице е сключен договор за услуга – санитарна грижа за пациентите в хосписа.” (Това е класически пример за заобикаляне на КТ, като спестявам коментара си за професионализма на подобно твърдение.)

Административният съд не приема подобна защита и потвърждава издадените от Инспекция по труда актове.
В настоящия случай не се спори, че лицето е полагало труд като санитар в хосписа при извършване на проверката – според подписаната лично декларация при работно време „от 7,00 до 7,00 часа.”
Към момента на проверката, според съдържанието на гражданския договор, лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции – санитарни грижи по пациентите в хосписа, с място на работа – „в хосписа” и работно време съобразно график, утвърден от управителя. Срещу така престирания труд се дължи определеното в договора възнаграждение: „Бруто 150 лв.” В останалата си част, договорът съдържа изцяло контролни за „възложителя” функции, дори и разпоредителни такива, вкл. и правото да дава указания, по изпълнението му, т.е. да упражнява йерархически контрол – елемент, особено характерен за трудовите правоотношения.

Идентично е и становището на ВАС.

“В сключения граждански договор е очевидна е липсата на завършен предмет, който да бъде изработен от санитаря (медицинската сестра). Изразът „санитарни грижи по пациентите в хосписа“ сочи на уговорено по договора престиране на работна сила, а не на завършен предмет на изработка. Услуги, вкл. и санитарно обслужване, могат да бъдат уговорени с договор за услуги, но те трябва да бъдат конкретизирани (или индивидуализирани) и да представляват самостоятелен предмет на изработка. Санитарното обслужване на болните е част от здравноосигурителния пакет „Болнична медицинска помощ“ – санитарят поддържа хигиената в здравните заведения; отзовава се при повикване от болните и обслужва пациентите; почиства и дезинфекцира медицинските прибори; подменя спалното бельо, дезинфекцира леглата и дюшеците; събира, сортира и изнася отпадъците; изпълнява и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра. Всичко това са отделни трудови функции, за чието осъществяване се предоставя работната сила и които в тяхната съвкупност, но и всяка поотделно, представляват все „санитарни грижи“. Уговорени като предмет на процесния договор, те го определят като трудов, а не като граждански договор за услуги, поради което правилно Варненският административен съд е приел за неоснователни доводите на лечебното заведение.”