Внимание! Отново съвместни указания БЛС – НЗОК

В публикация на zdrave.net посветена на злополучното приложение 18 към НРД 2011 се казва, че: „Според председателя на съсловната организация, договореното до момента е успокоително за лекари и пациенти, но спокойствие не може да има, докато то не бъде подписано. Преговорите се очаква да бъдат финализирани утре, а промените ще бъдат прокарани със съвместни указания на БЛС и НЗОК.”

 Порочната практика на съвместните указания, уж „прокарващи” промени в алгоритмите на КП  продължава от миналата година.

Вярно е, че НРД 2011 (чл.3) дава право на управителя на НЗОК заедно с председателя на БЛС да издава съвместни указания, инструкции и други към ИМП по прилагането и тълкуването на НРД. С въпросните „съвместни указания” не могат да се променят текстовете, т.е. изискванията на алгоритмите. 

Съвместните указания на НЗОК и БЛС от 2010 бяха обсъдени в редица съдебни решения, които ясно дефинираха характера на подобни документи и дадоха съответната негативна оценка на подобна „нормотворческа дейност”.

През 2010 на  редица болници беше отказано да сключат договор (частични или изцяло), като основен мотив за взетото решение беше позоваване на съвместното указание между НЗОК и БЛС. Болниците, дръзнали да обжалват отказите, получиха решения в своя полза, а съдебните решения са категорични относно незаконосъобразните действия на БЛС и НЗОК.

 „Като мотиви за отказа е посочено, че не са изпълнени изискванията на Съвместен протокол между БЛС и НЗОК/РЗОК , Вх.№35-00-85/14.01.2010г. Изпълнение на подобни изисквания извън общите и специалните условия НРД-2010г. водят до извода, че на практика с подобни съвместни протоколи могат допълнително да се въвеждат критерии , които са лишени от законодателна уредба. Основания за отказ могат да бъдат само и единствено липсата на някое от изискванията за наличие на общи или специални условия.” (решение по АД 82/2010 Административен съд – Търговище)

„Изискването … е записано единствено в съвместно указание Изх.№20-00-7/12.01.2010г. на и.д.директора на НЗОК и председателя на УС на БЛС до директорите на РЗОК, което поради естеството си няма силата на нормативен документ.” (решение по АД 50/2010 Административен съд – Смолян)

Опит за промяна в съдебната практика е направен от Административен съд – Благоевград, но решението му е отменено като неправилно от ВАС (адм. дело 9246/2010) : „Решението на Благоевградския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. При обсъждането на материалната законосъобразност на отказа на административния орган да се сключи договор за КП №№ 18, 104 и 219 съдът не е съобразил, че приложените съвместно писмо с изх.№ 20-00-7/12.01.2010 г. на и.д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС и подписания от същите протокол от 14.01.2010 г. за съвместни указания между БЛС и НЗОК относно тълкуването и прилагането на НРД 2010, които са послужили на административния орган като основания за издаване на процесната заповед, въвеждайки изискването за двама лекари-специалисти по своята същност в тази си част не представляват указания по прилагането и тълкуването на НРД, какъвто е смисъла на текста на чл. 3, ал. 1 от НРД 2010. С тях по същество са поставени съвсем нови изисквания към изпълнителите на болнична помощ …. Допълнителните указания, съгласувани между и.д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС във връзка с изискването на чл. 59в от ЗЗО за 24 часово осигуряване на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, не са от характер да дерогират приложното поле на императивни разпоредби от относимата в случая нормативна уредба. Указанията, … са резултат на недопустимо разширително тълкуване на изискванията на чл. 59в от ЗЗО, с които се поставят критерии за качество и достъпност на медицинската помощ.” 

 Съдебната практика се създава, не само за да реши конкретен спор между определени страни, а и за да е коректив на административната дейност. Осъдителните за административния орган съдебни решения, следва да са мотив за промяна подзаконовата нормативна уредба и подобряване дейността на институцията. В настоящия случай, за поредна година, се мултиплицира една порочна, незаконосъобразна и отречена от съда практика – практиката на дописване на ЗЗО и НРД.

Липсата на адекватна позиция от страна на лечебните заведения е хранителната среда за съществуване на подобно опасно и ненаказуемо поведение от страна на договарящите НРД страни. Когато съвместните указания, макар и незаконосъобразни, ползват болниците – същите са очаквани с нетърпение и благодарност за „бързото спасение”. Когато съвместните указания, отново незаконосъобразни, са неблагоприятни за болниците – тогава единственото спасение остават съдебните решения.

Двойният стандарт е предпоставка за липсата на правила, а липсата на правила създава хаос, в който се нарушават правата и на лекари и на пациенти; и който застрашава инвестициите, направени за изграждането и развитието на едно лечебните заведения.  

Текст на съвместното указание, публикувано от zdrave.net тук

 За последиците, от съвместните указания на НЗОК и БЛС през 2010  и как същите нанасят щети на лечебните заведения – коментар в следващата публикация… https://mariaradeva.com/?p=1542