ВКС за лекаря и подкупа

В последните дни много медии коментират решението на ВКС за статута на лекаря като длъжностно лице. Заглавия като Редовите лекари няма да бъдат съдени за подкуп показват едно не съвсем вярно тълкуване на решението на върховната съдебна инстанция.

Смисълът на решението на ВКС е малко по-различен. Казано с думи, извън формалната юридическа терминология, ВКС разделя дейността на лекарите, работещи в болница, на два вида и в зависимост от конкретния случай лекарят е или не е длъжностно лице.
При непосредственото упражняване на лекарската професия, т.е. при дейности свързани с прякото лечение на болни – както „редовите лекари”, така и такива, които изпълняват ръководни дейности (директор, началник на отделение и др.) НЯМАТ ДЛЪЖНОСТНО КАЧЕСТВО.
При изпълнение на административна дейност, не само лекарите, на ръководни длъжности, но и например лекар – ординатор, на който временно или постоянно,е възложено изпълнение на функции по чл. 68, ал. 1 ЗЛЗ, или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество СА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, по отношение конкретните им правомощия.

Може ли лекар да получи подкуп?

За колебанията на различните съдилища по въпроса за длъжностното качество на лекарите разказах в поредица от публикации. В края на май 2011, описах казус, наскоро цитиран от www.capital.bg, при който основният въпрос, който се поставя и пред трите съдебни инстанции е „длъжностно лице ли е лекаря” и в отговора, на който се разделя дори и ВКС.

С оглед определението, което Наказателният кодекс дава за понятието „длъжностно лице”, поставих въпроса притежава ли лекар, работещ в отделение, длъжностно качество и може ли да извърши престъплението пасивен подкуп?

Противоречивите съдебни решения, при идентчни случаи, провокираха зададения от мен въпрос : Може ли лекар да получи подкуп?

Именно нееднозначният отговор, даван от различните съдилища, е повод главаният прокурор да направи искане за приемане на тълкувателно решение от ВКС, защото „По приложението на чл. 301 от НК е налице противоречива съдебна практика в случаите, когато субект на престъплението е лекар.” Делото е образувано с разпореждане на ВКС на 01.07.2011.

Искането на глaвния прокурор

Част от съдилищата в страната приемат, че след като медицинското заведение, в което работи лекарят, е регистрирано като търговско дружество, дейността на лекаря по искане и получаване на дар при упражняване на лекарската му професия не може да се подведе по престъпния състав на чл. 301 от НК. Тези съдилища застъпват тезата, че осъществяването на лекарските функции по оказване на квалифицирана медицинска помощ не е свързано с функционирането на държавната власт, държавната администрация, обществена организация, нито е свързано с упражняване на публични функции.
Посочени са конкретни решения на Софийски апелативен съд, Апелативен съд – Пловдив, ВКС

Друга част от съдилищата приемат, че основната трудова дейност на лекарите е по лечение на болните и системно наблюдение на тяхното здраве. Изхождайки от длъжностните характеристики на професията лекар, които определят професионалното поведение и извършваните от него действия, тези съдилища приемат, че лекарят е длъжностно лице, като обосновават този извод с обстоятелството, че същият изпълнява ръководна работа в юридическо лице – т. „б” на ал. 1, на чл. 93 от НК и може да бъде субект на престъпленията по чл. 301 и сл. от НК, независимо от вида на лечебното заведението в което работи. В този смисъл са се произнасяли: Окръжен съд – Добрич, Апелативен съд – Варна, СГС, Окръжен съд – Велико Търново, ВКС.

Различното тълкуване и прилагане от съдилищата на чл. 301 и сл. от НК относно лицата, упражняващи лекарска професия, води до нееднакво третиране на гражданите и до пораждане на различни правни последици за тях.

Лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.

Това е формалното решение на ВКС, но също така важни са и мотивите на съдебното решение.

В пряката си професионална дейност, в отношенията си с пациента (при която обичайно би могла да възникне ситуацията по поискване или приемане на дар във връзка с лечението), лекарят не извършва и работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, за да се формира извод за длъжностното му качество в този аспект.

Тук е мястото изрично да се изтъкне, че лекарите, които изпълняват ръководни функции или такива по управление на чуждо имущество, са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК, единствено в това си качество, с оглед кръга и обема на правата и задълженията, с които конкретният субект е ангажиран- напр. директор на болница, управител, началник на клиника, но те нямат обсъждания длъжностен статут при непосредственото упражняване на лекарската си професия. Той остава идентичен със статута на редовите лекари, определени от закона като персонал на лечебното заведение. Вярно е и обратното- когато на лекар- ординатор, временно или постоянно, бъде възложено изпълнение на функции по чл. 68, ал. 1 ЗЛЗ, или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, той придобива качеството на длъжностно лице, тъй като в обсъжданата хипотеза изпълнява критериите на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.

Наред с въпросите за субекта на престъплението, в рамките на обсъжданата материя, следва да се отбележи, че в сферата на здравеопазването поначало не би могла да се търси наказателна отговорност за подкуп по чл. 301 НК, тъй като липсва засягане на родовия обект на посегателство, характерен за престъпленията от този вид. Систематичното място на чл. 301 НК е в Глава осма на Особената част на НК, а именно „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, от което следва, че е необходимо да е налице засягане на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на посочените субекти на публичното право- държавен и обществен апарат, съгласно Постановление № 2/ 80г. на Пленума на ВС. По правило лекарите упражняват дейността си в здравни заведения по чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ, регистрирани по ТЗ и ЗК, които като правни субекти са извън кръга на държавните и обществени институции. За да е налице съставомерно деяние по Глава осма на Особената част на НК, извършителят следва да е длъжностно лице именно от системата на държавните органи, обществените организации, или такова, изпълняващо публични функции, каквото лекарят при осъществяване на непосредствената си трудова функция по лечение на пациенти безспорно не е.

От изложеното до тук следва, че дори лекарите, които притежават качеството на длъжностно лице в сферата на здравеопазването и изпълняват критериите на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК, относно деянията, отнасящи се до упражняването на правомощията им в стопанската сфера при условията на чл. 3, ал. 4 ЗЛЗ, принципно не могат да носят наказателна отговорност за престъпленията, предвидени по Глава осма от Особената част на НК- тя следва да бъде преценявана на плоскостта на съставомерност по Глава шеста на НК.