В ДВ бр. 83 от 22.10.2010 е обнародвана Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи пълен текст на наредбата
Новите моменти в регламентацията на болничната помощ:
Обнародваната на 22.10.2010, влиза в сила от 25.10.2010 и дава на лечебните заведения една седмица време да подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност (§ 1. (1)) от наредбата.
- Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейността си при спазване правата на пациента и:
1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;
2. при осигуреност на лечебното заведение с медицински специалисти на основен трудов договор;
3. при наличие на определените в медицинските стандарти по т. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение;
4. при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.
- Наредбата определя минимален брой легла – 60 за многопрофилна болница и 30 за специализирана. Тези изисквания не се отнасят за лечебните заведения за болнична помощ, разположени в труднодостъпни и/или отдалечени райони по смисъла на Закона за лечебните заведения. Изискването е променено с изменения, обрародвани в ДВ бр.92/23.11.2010. Изискването влиза в сила от 1 януари 2012 г. по отношение на лечебните заведения за болнична помощ, които към датата на влизане в сила на наредбата са получили разрешение за лечебна дейност от министъра на здравеопазването.
“Труднодостъпен район” е район с неблагоприятен географски терен – планински, полупланински и/или с неблагоприятна пътна инфраструктура и време за достъп до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.
“Отдалечен район” е район с отдалеченост от най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.
- Броят и видът на болничните отделения (клиники) се определят според конкретните нужди на лечебния процес, като броят на леглата в тях не може да бъде по-малък от 5, освен ако със съответния медицински стандарт не е определен по-голям брой. Изискванията за минимален брой легла не се отнасят за отделенията (клиниките) за интензивно лечение и за оказване на родилна помощ. С медицинските стандарти могат да бъдат въвеждани изисквания за максимален брой легла, които могат да бъдат разкривани в отделенията (клиниките).
Клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории на болниците за активно лечение имат нива на компетентност. Нивото на компетентност включва вида и обхвата на осъществяваната лечебна дейност, както и капацитета на съответната болнична структура. Нивото се определя в съответствие с утвърдените медицински стандарти.
Показателят „минимален обем дейност“ не се взема предвид при издаване на разрешението за лечебна дейност, с което се определя нивото на компетентност на съответната болнична структура. Изпълнението на този показател обхваща дванадесет месеца от издаване на разрешението и се отчита задължително от РЦЗ не по-късно от петнадесетия месец от издаването.
- В многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ – търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала, задължително се създават патологоанатомично отделение без легла, спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа и отделение по трансфузионна хематология.
Лечебното заведение за болнична помощ осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за лечебна дейност, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Финансирането на медицинската помощ при спешни състояния се извършва по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.
