Не съм привърженик на зрелищните полицейски акции – не само на лекари – а и на всеки, с подозрение за извършено престъпление.
Винаги съм смятала, че наказателното производство трябва се случва внезапно, с бързи темпове и професионално, за да се усети тежестта на присъдата. Но наказателното производство се случва в съдебната зала, а не на пресконференции и под светлината на журналистическата камера и микрофон.
След като присъдата влезе в сила – тогава всеки е свободен да коментира, защото смятам, че доказаното (не предполагаемото) престъпно поведение заслужава критика и осъждане. Но тогава – след време, след приключване на съдебното производство – случаят вече не е актуален, медиите са го забравили, преследвайки поредната сензация. Затова публични известни стават зрелищните арести, но не и развитието на конкретния случай … подобна негативна практика не е само роден патент … различни са обаче последиците…
Случаят е следният: На 12 февруари 2007 г. полският гражданин Мирослав Гарлицки – известен и уважаван кардиохирург, директор на клиника във Варшава, е задържан зрелищно от дузина маскирани и въоръжени полицаи на Бюрото за борба с корупцията в самата клиника, в 7.40 сутринта. Арестът е извършен пред очите на персонал, пациенти и граждани. Около час той остава с белезници на улицата, като действията са филмирани от един от служителите на полицейското звено. Цялата статия
Източник: www.pravanachoveka.com
Автор: Светла Маргаритова
