Съгласно Закона за здравето, на всеки български гражданин е гарантирано правото на достъпна медицинска помощ. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на дефинираните в чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето принципи. Един от тези принципи е този за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Цитираната разпоредба не е задължаваща, не сочи дължимо поведение. Въпреки това, съдебната практика приема, че лицата, упражняващи лекарска професия са задължени да имат поведение и да оказват медицинска помощ, която съответства на посочените в чл. 81, ал.2 от Закона за здравето принципи. Нарушаването на посочените принципи е предпоставка за реализиране на административно-наказателна отговорност.
Темата за налагането на административно наказание за нарушаване принципи, въведени от Закона за здравето, е във фокуса на професионалното ми внимание вече няколко години.
Проблемите върху които работя, както и съществуващата съдебна практика обобщих и представих на една от научните конференции, в които участвах през миналата година.
Със съкращения публикувам научния доклад.
Правото на достъпна медицинска помощ
Съгласно чл. 81, ал.1 от ЗЗ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ. Правото на достъпна медицинска помощ може да бъде реализирано, както при условията и по реда на Закона за здравето, така и тези на Закона за здравното осигуряване.
Текстът на чл. 81, ал.1 от ЗЗ разширява персоналният обхват на понятието достъпна медицинска помощ. Съгласно ЗЗ достъпната медицинска помощ се гарантира на всеки български гражданин, а не само на субектите, страна по здравноосигурителни правоотношения. Въпреки цитираната правна уредба, ЗЗ отново не дава легална дефиниция на понятието достъпна медицинска помощ.
Втората алинея на чл. 81 от ЗЗ дефинира принципите, съгласно които се реализира правото на достъпна медицинска помощ. Принципите, посочени в цитираната правна разпоредба са: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента.
Смисълът на чл.81, ал.2 от ЗЗ, като текст, който прогласява принципи за реализиране на съответното право е възприет в редица актове на ВАС. (адм. дело 2207/2010: “Разпоредбата на чл. 81 прогласява принципите, при които се реализира правото на достъпна медицинска помощ.”; адм. дело 2556/2008: “Чл. 81 – 86 от Закона за здравето прогласяват принципите на правото на достъпна медицинска помощ, както и правата на пациента.”; адм. дело 2062/2010: “Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 на Закона за здравето, всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност, качество и зачитане правата на пациента.” и др.)
За определяне същността на принципите, съгласно които се реализира правото на достъпна медицинска помощ, може да се ползва посоченото от Св. Маринова определение. Принципите се утвърждават като необходими, обществено обосновани начала за създаване на адекватна и ефективна правна регламентация, както и за решаване на конфликти в нея.
Анализирайки единствено цитирания текст от Закона за здравето, изводът за правната характеристика чл. 81, ал.2 от ЗЗ би следвало да е еднозначен. В административната и в съдебната практика, обаче се среща прилагането на чл. 81, ал.2 от ЗЗ като материално-правна предпоставка за реализиране на административно-наказателна отговорност.
Съдебна практика по прилагането на чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Изпълнителното деяние е нарушение на разпоредбите на нормативните актове, т.е. неизпълнение на предписаните от тези актове правила за поведение (Кр. Средкова).
Предпоставка за реализрането на административно-наказателната отговорност е неизпълнението (чрез действие или бездействие) на предписано задължение. За да е съставомерно деянието … по конкретен текст …, достатъчно е да се установи по безспорен начин неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона (НАХД 2738/2001, СРС). Липсата на вменено задължение изключва налагането на административно наказание.
Разпоредбата на чл. 229 от ЗЗ въвежда бланкетен състав на административно нарушение. Съответно административно наказание, в зависимост от правното качество на нарушителя, се налага на всеки субект, който наруши разпоредбите на Закона за здравето или нормативните актове по прилагането му, извън случаите по чл. 209 – чл. 228в. Съдебната практика е безспорна, в случаите когато осъществената административнонаказателна правна норма е бланкетна, в акта следва да се посочат и законовите или подзаконовите разпоредби, към която същата препраща (Л. Панов, Р. Илкова).
При осъществяване на контролната си дейност, длъжностните лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” (ИАМО), в качеството си на актосъставители (чл. 235 от ЗЗ), приемат, че нарушенията на принципите, прокламирани в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ съставляват административни нарушения. Анализът на наказателните постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” показва последователност в практиката на административно-наказващия орган. Практиката на съдилищата, действащи като въззивна и касационна инстанция по смисъла на ЗАНН, е противоречива.
Макар и като изолирана практика, някои съдебни състави приемат, че принципите по чл. 81, ал. 2 от ЗЗ, могат да бъдат нарушени и това да е основание за административно наказване.
В решение на АС – Кюстендил се казва, че разпоредбите на чл. 81 ал. 1 и ал. 2. т. 1 и чл. 79 от ЗЗ сочат, че право на всеки български гражданин е достъпната медицинска помощ, която се осъществява при прилагане на принципите своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Така формулиран съставът на административното нарушение изисква поведението на дееца да бъде отнесено към съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на медицинска дейност… Съдът приема, че налице се достатъчно доказателства за извършените действия и бездействия от дееца за да се приеме, че е налице нарушение на утвърдена медицинска практика и принципи, за ангажиране на административно – наказателната му отговорност. Тези практики и принципи не са пожелателни, а са правила за поведение, когато са уредени в нормативен акт и като такива са задължителни за изпълнение.
Следва продължение ….
