Етикет: трудова злополука

Административни и гражданско-правни аспекти на трудовата злополука

Освен правните регламенти в здравеопазването, Трудовото и Осигурителното право са другите сфери на професионалния ми и научен интерес. След публикацията Прикриване на трудова злополука получих поредица запитвания по конкретни казуси.

В края на публикацията Прикриване на трудова злополука анонсирах темата за значението на разпореждането за приемане на злополуката за трудова. Проучвайки нормативната уредба на трудовата злополука, събрах достатъчно материал, което ме провокира да участвам на Научната конференция на Бургаския свободен университет с доклад на тема Административни и гражданско-правни аспекти на трудовата злополука.

Акцентирайки на практическото значение на уредбата на трудовата злополука, в доклада се правят следните изводи:

1. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката за трудова е задължителен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 200 от КТ и има доказателствена сила за гражданския съд. В исковото производство е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. Продължи

Прикриване на трудова злополука

Трудова злополука
Трудова злополука

Бях потърсена за консултация от лекар, издал болничен лист, в който като причина за неработоспособността е посочена “Злополука – нетрудова”, коeто впоследствие може би ще се окаже невярно, защото злополуката е била трудова.

Прикрита ли е трудовата злополука и кой какви последици ще понесе?

Казусът:

Пациентът пристига вечерта в болницата с травма на крака, като обяснява, че е имал инцидент при ремонт в къщи. Същият е хоспитализиран, след което в издадения болничен лист е посочено “Злополука – нетрудова”.
В следващите 20 – ина дни започва да се говори, че може би злополуката е трудова. Работникът е получил нараняване, в края на работното време, докато е бил командирован на строителен обект в близък град. Прибрал се е в града по местоживеене с помощта на близки и е постъпил в болница, като не е съобщил истинската причина за нараняването. На следващия ден е уведомил работодателя, че е в болница и след дехоспитализацията е представил съответния болничен лист.
Впоследствие започва спор с работодателя дали злополуката е трудова и дължат ли се обезщетения.

Лекарят:

Наличната травма не дава повод обясненията на пациента да бъдат поставени под съмнение, а и лекарите не са разследващи органи. Продължи