Изменения относно медицинската експертиза и работата на ТЕЛК (обновена)

Промени в медицинската експертиза

Изменения в Наредбата за медицинската експертиза са в сила от 27 юли 2018.

Първоначално предлаганите промени в Приложение 1 (отправни точки) и Приложение 2 (Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане в проценти) не са приети.
Текстът на чл. 63 от НМЕ, както и приложения 1 и 2 остават без промяна. Внимание! Приложение 1 и Приложение 2 – са изцяло променени с изменения в НМЕ, обнародвани на 03 август 2018.

Направени са и редица изменения в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, които са свързани основно с функционирането на ТЕЛК.

Промени в Наредбата за медицинската експертиза

Пременен е текстът на чл. 62 от НМЕ.
С новия текст се регламентира възможността експертните оценки да се извършват предимно въз основа на медицинската документация, като по този начин се облекчава достъпът на хората с увреждания до експертизата, спестява се време и финансов ресурс, а като цяло се намаляват сроковете за издаването на експертни решения. Продължи

Парламентарната комисия по здравеопазване признава за нормативен хаос с приложенията към НРД

Обнародване приложенията към НРД – само на интернет страницата на ДВ

Колко години трябваше да минат, за да бъде решен проблемът с приложенията към НРД?
Още от началото на 2011 задавам елементарния въпрос: Къде са приложенията към НРД?
Почти 18 години бяха необходими на българския законодател, за да признае: „Очакваният резултат от приемането на законопроекта е осигуряването на висока степен на информираност на лечебните заведение, както и стабилност при прилагането на приложенията на НРД.“ (Доклад на Парламентарната комисия по здравеопазване с вх. № 853-10-11/27.04.2018)
Следва логичният въпрос – а до сега как са били информирани лечебните заведения?

Още през 2011 отправих питане към редакцията на „Държавен вестник“, както и към НЗОК обнародвани ли са приложенията към НРД 2010 – последва …. мълчание.
Знаех предварително отговора на зададения от мен елементарен въпрос, знаеше го и НЗОК, но той трябваше да бъде осъзнат и от изпълнителите на медицинска помощ. Продължи

За информираното съгласие на непълнолетните, навършили 16 години

Информирано съгласие при непълнолетни пациенти
Девет години бяха необходими на Министерство на здравеопазването, за да изготви и приеме една наредба.

Наредбата за дейностите по здравно консултиране, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години, за които не е необходимо съгласието на родителя или попечителя е предвидена още през 2009, но става факт на 06 юли 2018.
Пълен текст на наредбата

Предисторията на наредбата

Законът за здравето, в сила от 01 януари 2005, по нов начин урежда изразяването на информирано съгласие от пациента.

I. Когато пациентът е пълнолетен и дееспособен, той сам изразява информирано съгласие. Продължи

Болниците задължително определят длъжностно лице по защита на личните данни

Длъжностно лице по защита на личните данни

С влизането в сила на Регламент 2016/679 (Общият регламент относно защитата на данните) една абревиатура придоби особена актуалност – ДЛЗД (длъжностно лице по защита на личните данни).
Идеята на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) е, чрез изискванията за назначаване, длъжност и задачи, да превърне ДЛЗД във важен фактор в новата система за управление на данните.
Администраторите на лични данни се делят на:
# администратори на лични данни, задължени по силата на Регламента да назначат ДЗЛД
# администратори на лични данни, които не са задължени да назначат ДЗЛД, но могат доброволно да направят това

ДЛЗД – длъжностно лице по защита на личните данни

Съгласно член 37 от ОРЗД администраторът на лични данни задължително определя длъжностно лице по защита на данните, когато:
a) обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции – тази хипотеза не е приложима в дейността на лечебните заведения

б) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни – това е хипотезата, приложима към дейността на лечебните заведения Продължи