Срочен трудов договор до завършване на определена работа

Срочен трудов договор до завършване на определена работа
Срочен трудов договор до завършване на определена работа

Конкретни казуси от практиката, провокираха интереса ми към един от видовете срочни трудови договори – срочният трудов договор до завършване на определена работа. Резултатът от теоретичните изследвания и проучването на съдебната практика са две научни публикации, които публикувам и тук, но в редактиран вариант.

Трудовите договори, в зависимост от това дали съдържат или не клаузата срок, се обособяват в две основни групи – за неопределено време, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ (т. нар. безсрочни трудови договори) и срочни трудови договори, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ. Срочните трудови договори са тези, които съдържат клаузата срок – като техен модалитет. Страните, още при сключването на срочния трудов договор, определят времето през което той ще съществува и предвиждат неговото прекратяване. Това време е винаги ограничено – определено или определяемо, и във всеки случай е известно на страните още при сключването на трудовия договор.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ “срочен трудови договор може да се сключва за извършване и за довършване на определена работа”. Срочният характер на този договор се определя от клаузата срок. Макар че срокът е уговорен чрез определената работа, това не изменя характера на срок на тази клауза като модалитет на правната сделка, защото именно в изтичането на определено време – толкова, колкото е необходимо за довършване на определена работа, е бъдещото сигурно събитие, което определя времетраенето на договора.

Съгласно становище на МТСП “срочен трудов договор до завършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ най-често се сключва в областта на строителството и услугите. Това е особен вид срочен трудов договор, при който клаузата срок е свързана с времето, необходимо за да бъде извършена /довършена определената (по вид, обем, качество и др. параметри) работа. Поради това, времетраенето на договора по т. 2 може да продължи и повече от 3 години.”
Икономическата обстановка в страната, както и съдебната практика показват, че договорът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ намира приложение в различни отрасли на икономиката. Приложимостта на този срочен трудов договор се свързва и с нестабилните отношения на пазара на труда, икономическа криза и несигурността на работните места. Съществува становище, че при инцидентно възникнали работи, с подчертан епизодичен характер може да се сключи трудов договор за завършване на определена работа. Този договор най-пълноценно би задоволил потребността от случайно и еднократно възникнала работа.

Съдебна практика по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ

Съдебната практика разглежда правната природа на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с неговото прекратяване. КТ предвижда изрично основание за прекратяване на този вид срочни трудови договори. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа. Предпоставка за валидното позоваване на посоченото прекратително основание е наличието на валидно сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 325, т. 4 от КТ касае едно специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ. На конкретно тълкуване при прекратените на това основание трудови правоотношения подлежи формулата „завършване на определена работа”. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68 ал.1 т.2 от КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение.
Съдебните решения по цитираните текстове изследват двата основни аспекта на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – определяне на работата за която са се уговорили страните, както и възможността за включване на определен срок в съдържанието на договора. От гледна точка на практическата приложимост на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ интерес представлява и въпроса за какъв вид работа (дейности на работодателя) е допустимо сключването на този вид срочен трудов договор.
Съдържанието на трудовия договор е императивно установено в нормата на чл. 66 от КТ, а изискването за посочване на времетраенето на трудовия договор, в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е допълнително разяснено с решения на ВКС.
Безспорно съдебната практика приема, че за да е налице уговорката за срок, в трудовия договор следва да се посочи съответната работа с необходимата конкретност.
Единствено при това условие работата може да бъде приета като “определена” по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Необходимостта в клаузата по цитираната разпоредба да е посочено каква е работата, с определящи я признаци – вид и обем или като икономическа цел и резултат, които да я индивидуализират ясно и да позволяват да се констатира завършването й, като основание по чл. 325, т. 4 от КТ, е указана в съдебната практика.

ВКС приема, че “теоретично може да се приеме, че ако има други индивидуализиращи признаци за извършена работа, които да внасят яснота за какво е бил сключен договора по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, би могло да се приеме, че работата е свършена. … При тази хипотеза – след като работата (има се предвид дейността на работодателя – заб. моя) не е била завършена и след прекратяване на трудовото правоотношение, а е продължила и след това, същата не се счита за завършена” и съответно не може на основание чл. 325, ал. 4 от КТ да се прекрати сключения по чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ трудов договор.

ВКС отговаря и на въпроса за правните последици при непосочване на “определената работа.”
Срочно или безсрочно е трудовото правоотношение, породено от трудов договор, в който е вписано, че същият се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва каквато и да било конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител?
На така поставения въпрос, ВКС дава следното правно разрешение: Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно.

ВКС приема, че след като по процесните „срочни” трудови договори срочността по чл. 68 от КТ е дефинирана като точна дата, а не чрез посочване обема на работата, то правният извод, че се касае до срочен договор в хипотеза по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ е правилен и съобразен с духа и разума на закона.

В заключение

От анализа на съществуващата съдебна практика относно приложимостта на срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ могат да бъдат направени следните изводи:
1. При срочният трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение.
2. Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – за извършване на определена работа – следва да се определя от съдържанието на трудовия договор. В сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.
3. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му – липсва уговорка за срок. Липсата на конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител – определя сключения договор като безсрочен, независимо от посоченото в договора основание.
4. Съществува известна неяснота относно възможността срокът по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ да е освен определяем и определен. “Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му …. Няма пречка срокът да бъде определен чрез посочване на срок в договора на изпълнителя на съответната дейност.” Тези мотиви създават впечатление, че срокът по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ освен определяем (чрез вида, количеството, обема работа) е допустимо и да е определен (изрично посочен). Смятам, че подобен извод е неправилен и се дължи на известна неяснота на съдебното решение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *