Спешно хирургично състояние ли е илеуса?

surgery-676406_1280

В края на 2014 смъртта на едно осемгодишно дете за пореден път постави въпроса за организацията на болничната помощ. Отново започна дебата за адекватността на алгоритмите на клиничните пътеки, за това дали проблемите са в заложените изисквания или в липсата на професионализъм при изпълнението им?

Източник: © www.24chasa.bg
8-годишно дете от заветското село Иван Шишманово почина пред Спешното отделение на болницата в Разград, съобщиха от полицията в Разград. Момчето било доведено от родителите си в 17:45 часа на 28 декември с болки в корема, гадене и повръщане. От дежурния лекар е поставена диагноза „чревна непроходимост” и детето е изпратено за ехография и допълнителни изследвания. След консултация с педиатър е пренасочено към хирург, но поради липса на детски хирург в Разград е препратено към Варна. Около 19:15 часа, поради влошаване на състоянието на Т.С., родителите се връщат с него в Спешното отделение, където то умира.
По случая е образувано досъдебно производство по чл. 123, ал.1 от НК.

В началото на 2015 лично министър Москов посещава болницата в Разград, в резултат на която директорът на лечебното заведение е сменен.
Министърът на здравеопазването Петър Москов определи случая като липса на организационен потенциал и бездушие. Той обяви, че е наредил строго спазване на задължението да не се връща пациент в спешно състояние, а транспортът между болнични заведения да се извършва само в медицински автомобил. Източник: www.webcafe.bg

БТА съобщава, че проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ установява вина на двама лекари от хирургичното отделение на болницата.

Медиите, както и обществото, имат къса памет и две години по-късно този случай е забравен.
Има ли виновни за смъртта на осемгодишното дете? И ако има виновни – наказани ли са те? Ако няма виновни за смъртта на малкия пациент, ще има извинение за медийните обвинения от преди две години?

Във връзка с този случай, във вниманието и на медиите и на министъра попадат двама лекари – дежурният лекар в Спешно отделение и дежурният хирург.
Няколко медеца по-късно, ИА “Медицински одит”, връчва наказателно постановление и на лекаря, който е бил дежурен педиатър в болницата и който е консултирал детето.

Проверяващите приемат, че “консултиращият педиатър не е извършил интерпретация на установените от хематологичните изследвания левкоцитоза, хемоконцентрация и нарушен водно-електролитен баланс, както и на клиничните и рентгенови данни за чревна непроходимост; не е назначил поставяне на назогастрална сонда и включване на хидратираща и спазмолитична терапия през периферен венозен източник с цел корекция на нарушения водно-солеви и електролитен баланс; не е предприел действия за хоспитализация на детето с оглед диагностично уточняване и последващо лечение (хирургично или консервативно)”.

След връчването на наказателното постановление, лекарят се обърна към мен с искане за обжалване на наказателното постановление. Запознавайки се с фактите по делото и административната преписка имах две възможности.

Отмяна на процесуално основание
В издаденото наказателно постановление имаше достатъчно основания за неговата отмяна на процесуално основание. В хода на обжалването становището ми за процесуални нарушения беше изцяло споделено, както от Районен съд – Разград и Административен съд – Разград, които отмениха наказателното постановление.

Съдебно-медицинска експертиза
Обмисляйки стратегията за обжалването, дълго обсъждахме казуса с лекаря, който според ИА “Медицински одит” „не е спазил принципа за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „достатъчност и качество“ при лечението на пациента.
Лекарят твърдеше, че няма вина за случилото се. Причините за настъпилата смърт трябва да бъдат търсени другаде.
Искахме да стигнем до истината и избрахме по-трудното, но по-достойно поведение. Поискахме назначаване на съдебно медицинска експертиза. Макар и изненадан, съдът уважи искането и започна издирване на вещи лица.

Съдебно медицинската експертиза е изготвена от лекар – специалист по обща и детска хирургия и лекар – специалист по вътрешни болести, работещи в МБАЛ “Св. Марина” – Варна и лекар, главен асистент по Съдебна медицина и деонтология в МУ – Варна.

И тримата експерти за категорични – действията на дежурния педиатър са правилни.
Тя е прегледала детето, потвърдила е диагнозата, поставена от търсещия консулт лекуващ лекар и основателно е препоръчала консулт с хирург, тъй като илеуса се лекува в хирургично, а не в детско отделение. Преценката за последващо поведение спрямо пациента и назначаване на лечение е следвало да бъде извършено от специалист хирург, който е бил на дежурство в болницата, ако е бил потърсен за такъв консулт от лекар, приел пациента в спешно отделение. Не е имало причини, лечението на хирургично заболяване, каквото е илеуса да се провежда от лекар със специалност детски болести.”
“В условията на болница от ранга на тази в Разград, която е разполагала с дежурен специалист хирург не би следвало лекар консултант със специалност педиатрия да определя поведението спрямо пациента и да назначава лечение.”

По време на цялото дело се питах – има ли виновни за смъртта на пациента? Или за съжаление това е един от онези трагични случаи, в които медицината е безсилна? Или някой не беше прочел Вътрешния правилник на отделението по Хирургия, в който ясно е посочено, че “за спешни интервенции операциите могат да се извършват и от хирург без специалност Детска хирургия”?

За себе си имам отговори на тези и много други въпроси, свързани с този случай.

Въпросите, обаче, трябва да бъдат зададени и от компетентните органи, защото трябва да стигнат до истината за смъртта на едно осемгодишно дете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *