Колко може да продължи разследване за медицинска небрежност?

Преди време обещах да представя практика на Европейския съд по правата на човека по дела, свързани със защита правата в здравеопазването.

Едно от цитираните дела на съда в Страсбург е делото Šilih v. Slovenia. Делото поставя принципни въпроси, относно приложението за Европейската конвенция за правата на човека, но не това е важното в случая.

Делото Šilih v. Slovenia е свързано с невъзможността да бъде проведено разследване на настъпила в лечебно заведение смърт.

През 2009 Европейският съд по правата на човека решава, че е допуснато нарушение по чл. 2 (право на живот), като е призната неефективността на словенската съдебната система, за установяване на причината и отговорността за смъртта сина на жалбоподателите.

Присъдено е заплащане на обезщетение в размер на EUR 7,540 и EUR 4,039 – разноски.

През 1993, 20-годишният син на семейство Šilih, почива в болница „след като получава анафилактичен шок, вероятно в резултат на алергична реакция към един от медикаментите, приложени върху него за лечение на уртикария”.
Първоначално родителите подават жалба за започване на наказателно производство срещу лекуващия лекар с обвинение в „лекарска небрежност”. По-късно делото е прекратено поради липса на доказателства.
Разследването е възобновено през 1996, като обвинителен акт е внесен в началото на 1997. На два пъти делото е връщано за допълнително разследване, като окончателно е прекратено през 2000 отново поради липсва на достатъчно доказателства. Жалбоподателите обжалват безуспешно.

Междувременно през 1995 семейство Šilih започват и гражданско дело срещу лекуващия лекар и болницата. Първоинстанционото производство продължава между октомври 1997 и май 2001. Искът е отхвърлен през 2006, повече от 11 години след началото на процеса. През този период делото е разгледано от шестима различни съдии.

Европейският съд, както и жалбоподателите не оспорват факта, че състоянието на пациента е започнало да се влошава и евентуално смъртта му е свързана с лечението му в болницата. Родителите твърдят, че синът им е починал в резултат на лекарска небрежност, а държавата е трябвало да създаде ефективна и независима съдебна система, която да осигури разследване за причината за смъртта и да се накажат отговорните за това лица.
Родителите са използвали две правни средства за защита – наказателен и граждански ред – с оглед установяването на обстоятелствата и отговорността за смъртта на сина им. Съдът счита, че прекомерната продължителност на наказателното производство, и по-специално на предварителното разследване, не може да бъде оправдано със сложността на случая или с исканията на родителите за промяна на съдебните състави.

4 коментара

  1. trichocephalus каза:

    Като заговорихме права в съдопроизводството, се присетих, че онзи ден ВАС спря събарянето на втория етаж от фитнеса на Марешки на плажа «Кабакум», който беше обявен за незаконен. Основният мотив на съдиите бил, че туристическият сезон бил приключил и фитнесът нямало да пречи на никого. Ще речеш, че господа съдиите вярват в пророчеството на маите и тая година е последният туристически сезон. И още се мотивирали съдиите с това, че събарянето на етажа щяло да причини вреди на собственика. Не съм юрист, но последния мотив ме хвърли в луд размисъл :))))

    • Мария Радева каза:

      Отдавна се научих да не коментирам дела, в които са замесени популярни лица – по-здравословно е за нервите и професионалното ми достойнство.
      Не познавам делото в подробности и не мога да коментирам, но подобни дела са знакови за държавата, в която живеем. Какво да кажа повече – реалността говори сама за себе си 🙁

  2. trichocephalus каза:

    “ …… или с исканията на родителите за промяна на съдебните състави.“ ?!

    А къде остава правото на ищеца да може да смени съдебния състав ако има съмнения в пристрастието му ?

    • Мария Радева каза:

      Нека не забравяме, че това дело се е развивало в друга правна система. А и в този случай, родителите са били точно ищци.

      Правото на смяна на съдебния състав, в българското право (и наказателно и гражданско) се нарича право на отвод и е равнопоставено и за двете страни в процеса. И двете страни разполагат с еднакви права и никой не ги ограничава в това.

      Също така съдебните състави имат и задължение за самоотвод ако има основания за това.

Вашият отговор на Мария Радева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *