Мога ли да откажа лечение?

Да припомним: от този месец отказът от лечение в болница се изготвя по образец.

Какво означава обаче да бъде отказано лечение?

Право на всеки пациент е да откаже предложено или вече започнало лечение. Под лечение се разбира пълният обем от медицински дейности –от прием в болница, до предписване на лекарствени продукти.
Но, има определени обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени при решението да се откаже лечение
Правото на отказ от лечение е уредено в чл. 90 от Закона за здравето.

Кой може да откаже лечение?

Всеки пациент може да откаже лечение. Случаите на отказ от лечение следва да се разграничат от други подобни ситуации – отказ от хоспитализация, отказ от страна на лекар или здравна администрация да бъде извършена /или разрешено извършването на определени диагностични или лечебни процедури.
При отказа от лечение решението е единствено на пациента, т.е. лечебното заведение иска да продължи лечението, но пациентът отказва.
Всеки родител може да откаже извършване на лечение по отношение на непълнолетното си дете.
В този случай отказът е право на родителя, но този отказ е нещо различно от например отказът от извършване на задължителни имунизации.
Други определени от закона лица, които могат да вземат решение за отказ от лечение по отношение на трети лица (т.е. не за себе си). Това са настойниците, попечителите, лицата, на което са възложени, със съдебно решение, грижите за отглеждане на дете, Дирекция „Социално подпомагане“ за деца, настанени временно по административен ред, лицата, на които съдът е възложил да изразяват информирано съгласие (при настаняването за задължително лечение).

Кога и как може да се откаже лечение?

Лечение може да се откаже както по отношение на предложена медицинска помощ, така и продължаване на започната вече медицинска дейност.

Отказът от лечение се удостоверява в медицинската документация с подписа на съответното лице, което го изразява. Това е идеалният вариант. По-често се случва лицата просто да напуснат лечебното заведение, което също е форма на отказ от лечение. В подобни случаи, т.е. когато лицата не са в състояние или откажат да удостоверят писмено отказа си, то тогава това обстоятелство се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на един свидетел.

Какви са последиците от отказа от лечение?

Защо пациентът отказва лечение за себе си или за друго лице, което представлява е негово лично речение и не дължи никому обяснения, обаче носи съответни последици.
При деклариран отказ от лечение пациентът сам носи отговорност за последиците за живота и здравето си.
По всяко време лицето, което е направило отказ от лечение може да оттегли решението си, т.е. може да се върне в болницата или отново да потърси лекаря и те не могат да откажат да лекуват лицето. В тези случаи обаче, медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Може ли лечебното заведение да не уважи решението за отказ от лечение?

В случай, че е изразен валиден отказ от лечение, но е застрашен животът на пациента, то тогава ръководителят на лечебното заведение (никое друго лице няма това право) може да вземе решение за осъществяване единствено на животоспасяващо лечение.

Имат ли право родителите да отказват лечение за детето си при непосредствена опасност за живота или здравето му?

10 коментара

  1. Пламен каза:

    Моля ви, кажете ми как да откажа процедури, които очевадно са неадекватни, от възрастен лекуващ лекар, без да го обидя? Става въпрос за агресивни масажи, които са болезнени и причиняват силна болка в областта на манипулацията. Т.е. в кожата и масата около коляното, но не и в самата става, която по някакъв начин е увредена. Дори и аз знам че гонартроза не е в мускулите, за какво ми е нужен болезнен масаж (наистина агресивен и болезнен), с какво ще ми помогне на засегнатите стави? Как да откажа на толкова симпатичната бабка (със силни ръце), без да я обидя.

    • Мария Радева каза:

      Всеки пациент има право на отказ от лечение.

      Просто завявате, че отказвате продължаването на лечението.

      Ако лечебното заведение прецени – ще бъдете помолен да заявите отказа писмено – т.е. да се подпишете. Вие ще прецените дали ще се подпишете или не.
      Но ако декларирате отказ от лечение устно и откажете да се подпишете – лечебното заведение има начин да удостовери това.

  2. Ремзие каза:

    Здравейте, бебето ми е претърпяло сърдечна операция след която му е изписано приемане на подпомагащи но не животоспасяващи лекарства, които според думите на хирург са излишни. Аз спрях даването им преди месец, а сега постъпвайки с него в болница и казвайки за спрените от мен лекарства ме заплашват, че ще се обадили на социалните служби. Могат ли да ме обвинят в нещо, и аз нямам ли право да откажа тези медикаменти, след като те нямат пряка връзка с здравето и доброто състояние на детето?

    • Мария Радева каза:

      Здравейте,

      пожелавам детето Ви да бъде здраво!

      Всеки лекар, който прецени, че има основание да се предполага, че едно дете е в риск ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ да сигнализира органите за защита на детето.

      Дали имате право да откажете лечение по отношение на вашето дете и дали това не е поставило в риск детето – са въпроси, които следва да бъдат изяснени от съответните органи.

  3. ВиП каза:

    Ако децата ми са приети в болнично заведение,но желая да го напусна защото условията са повече от плачевни,какво следва да направя. И какви санкции ме грозят? Благодаря

    • Мария Радева каза:

      Здравейте!
      Бързо оздравяване на децата!
      Естествено, че може да откажете лечение за децата, като тяхна майка, вкл. и да напуснете болничното лечебно заведение.
      Вие нищо особено не трябва да правите. Уведомявате служителите в болницата, че напускате и си тръгвате.
      Решение на лекарите е как ще удостоверят вашия отказ. Най-вероятно ще Ви помолят да се подпишете в медицинската документация, че напускате лечебното заведение.
      Санкции не ви грозят. Всяко лице има право да откаже лечение, това е негово решение.
      Личното ми мнение е, че когато пациентът се лекува по клинична пътека и напусне болницата преди да е изтекъл минималния болничен престой по съответната клинична пътека – пациентът следва да плати за дните болничен престой. Поради неспазения болничен престой – пациентът реши да прекрати болничното лечение – РЗОК няма да плати на болницата клиничната пътека. Поради тази причина смятам, че в този случай пациентът следва да плати за болничното лечение.

  4. lunohod каза:

    Смятам, че родителите имат законово право да отказват имунизациите на себе си и на децата си. Правата на пациентите, заложени в ЗЗ гласят, че всяка медицинска манипулация трябва да бъде извършена след получаване на информирано съгласие от пациента, респективно негов родител или настойник. Имунизирането не е изключение и никъде не е посочено като такова. Медицински манипулации без ИС могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента само когато непосредствено е застрашен животът му и физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие, както и лицата по чл. 61. Разпоредбата на чл. 58 от ЗЗ относно задължителните имунизации и съответните разпоредби на издадената въз основа на него Наредба № 15 от 12.05.2005 за имунизациите в Република България противоречат на принципа на информираното съгласие и съответно на тези разпоредби от ЗЗ и от международни нормативни актове от по-висш ранг. Приравняването на „неимунизирани“ със „заразоносители“ е неуместно, а отнемането на права на базата на предположения – незаконно.

    Не съм юрист, пиша всичко това като родител, възможно е и да греша в юридическата си преценка.

    • Мария Радева каза:

      Благодаря за коментара!
      Аз също съм родител, но никога до сега не се бях замисляла за ваксините от медицинска гледна точка. Просто вкасинирам детето си и вярвам, че е за негово добро.
      Това, което казвате за информираното съгласие е вярно! И много от принципите на информираното съгласие все още не са напълно осъзнати, както от лекари, така и от пациенти. Аз лично смятам, че това е един „свещен“ акт и никой няма право да го потъпква!
      Дали един подзаконов акт противоречи на друг по-висш – преценява само ВАС.

    • petrov каза:

      Правата са си права.
      Ваксинацията е гаранция за неразпространението на заразните болести,като се създават невъзприемчиви на болестите организми.
      Има малко медицински показания ,при които не се прави имунизация- за всяка ваксина.
      Да се откаже обществото от имунизации е глупав избор на здравни неблагополучия .
      Да откажеш ваксина за себе си или за детето си е опасен избор ,но е право на пациента.Подобно решение е уместно да се вземе след консултация с детски лекари.вътрешни лекари.епидемиолози,алерголози,не с юристи.
      Ваксинацията премахва вероятността от опасни болести в обществото.
      Ако възнамерявате да живеете извън обществото тогава може да се предположи ,че неимунизирането не е заплаха за никого и касае само неимунизирания.
      Да се вземе отговорно решение за неимунизиране е уместно само по медицински показания ,след съответни консултации -в полза на пациента -за да не настъпят усложнения.
      Неимунизираният е възприемчив на заразните болести и може да бъде вероятен заразоносител .

      С уважение!

      • Мария Радева каза:

        Благодаря за коментара!
        Както казах и преди – аз съм родител, който ваксинира детето си. Познавам и такива, които отказват. Не мога да взема страна в този спор – защото тук трябват медицински аргументи, с които аз не разполагам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *