Задължителна застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал

Темата за застраховането на лекарите и/или лечебните заведения е важна, защото застраховката „професионална отговорност” е единственият механизъм за минимизиране на негативните последици в случай, че бъдете осъдени да платите обезщетеше на увреден пациент.

За мен е удоволствие да публикувам настоящият материал, предоставен специално за читателите на www.MariaRadeva.com. Авторът на статията е Стойне Василев от Финансовите съвети на Бат’ Тони (www.BatTony.com). Той има разнообразен опит във финансовата сфера, като в момента работи в една от най-големите застрахователни компании в България.
Мнението на Стойне Василев е лично и не ангажира компанията, в която работи.

Лекарските грешки

В изследване, което беше публикувано наскоро се оказа, че ежегодно около 3% – 4% от пациентите в Западна Европа и САЩ биват засегнати от лекарски грешки. При 70% от тези пациенти, вследствие на неправилни манипулации и лечение се съкращава техния живот, 16% остават инвалиди, а при 14% изходът е фатален. В цифри картината е още по-страшна. Във Великобритания годишно умират около 70,000 пациенти, вследствие на лекарски грешки, а в Германия техния брой е около 17,000 души.
След тази статистика става ясно, защо в САЩ и Западна Европа от лекарите и медицинския персонал задължително се изисква да имат сключена застраховка за „реална” сума, с която да предпазят себе си и своята практика. Там при лекарска грешка се заплащат огромни обезщетения и се отнема правоспособност.
За разлика от САЩ съдебните дела срещу лекари в България са рядкост, най-вече заради недоверието на хората в съдебната система. Друга особеност у нас е, че не съществува единна система за събиране и анализиране на лекарските грешки. Според прокурори, съдии и ръководители на здравни заведения, на първо място са случаите и делата, свързани със смърт на родилки и новородени. Следват инцидентите с участието на хирурзи и случаите с увреждане на деца.
Съгласно разпоредбите на Закона за здравето лечебните заведения у нас задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.
В България застраховката „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал” се предлага от почти всички общо-застрахователни компании. Според статистиката тя представлява около 10% от общия обем на застраховките свързани с отговорности.
Сега за самата застраховка. Тя се сключва на база на попълнено Заявление-въпросник, по образец на застрахователя. Трябва да знаете, че има някои искове за вреди, които не се покриват като:
• Дейност извън обхвата на медицинската практика или извън професионалната квалификация на застрахования.
• Естетическа и пластична хирургия, освен в случаите за възстановяване след претърпени увреждания.
• Дейности, свързани с кръв и кръвни материали, освен свързаните с операции.
• СПИН и хепатит.
• Дейности свързани с използване на лекарства с цел намаляване или увеличаване на телесното тегло и други.

I. Сключване
Съществуват няколко варианта за сключването на застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”:
1. Самостоятелно – всяко лице, придобило медицинско образование може да се застрахова с издаването на индивидуална полица.

2. От професионална организация като Български Лекарски Съюз, Български Зъболекарски Съюз и др. В този случай местните колегии на тези организации предоставят списък на членовете ѝ, като всички са застраховани при еднакви условия.

3. От лечебно заведение – Законът за здравето задължава лечебните заведения да застраховат медицинския си персонал за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на професионалните им задължения. За целите на тази застраховка лечебните заведения са разделени в няколко групи:
• Болници за активно лечение.
• Амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ. Тук влизат индивидуалните практики (или т.н. частни кабинети), групови практики (обединение на 3-ма или повече лекари), Диагностично-консултативни центрове и частните медицински центрове.
• Болници за продължително лечение, рехабилитация, лаборатории, диспансери, хосписи и други.

II. Лимити на отговорност

1. Индивидуални лимити. Договарят се лимит за един риск и за всички рискове, като лицата упражняващи медицинска професия се разделят в няколко рискови групи:
– Първа – хирурзи, ортопеди, анестезиолози, невролози.
– Втора – педиатри, кардиолози, стоматолози и др.
– Трета – общо практикуващи лекари, фармацевти, рентгенолози, фелдшери и др.
– Четвърта – среден медицински персонал като медицински сестри, лаборанти, акушерки и др.

2. Общи лимити за цялото лечебно заведение. Когато медицинския персонал и лекарите се застраховат от лечебното заведение, в което работят, по застраховката може да се уговори общ лимит за цялото заведение и лимит за един иск, без да се прилагат индивидуални лимити за всяко застраховано лице.

Другият вариант е различните категории в лечебното заведение като лекари, медицински сестри и т.н. да бъдат застраховани при различни лимити. Например: за медицински сестри 3,000 лева лимит за един иск, а за лекарите 15,000 лева лимит за един иск и т.н. Общия лимит за отделните категории трябва да бъде кратен на съответния лимит за един иск.

Застрахователната премия по застраховка „Професионална отговорности на лекари и медицински персонал” зависи от избраните лимити по индивидуалните искове и от общия лимит на лечебното заведение, като се прилагат отстъпки при доброволно самоучастие на застрахования при евентуален иск.

III. Основни задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие (иск от страна на пациент):
1. Основното задължение на застрахования в случай на иск от страна на пациент към него или към лечебното заведение, в което работи, е да уведоми застрахователя в разумен срок (обикновено от 3 до 7 дни след настъпването) за вида на иска и да му предостави необходимата информация и документи за него.

2. Без писмено съгласие на застрахователя да не признава отговорност по предявения иск и да не изплаща обезщетение по исковете, покрити от застраховката.

3. В съдебен процес срещу него задължително да привлече застрахователя като лице-помагач.

IV. Застрахователно обезщетение
Размерът му се определя в рамките на договорените лимити, въз основа на извънсъдебно споразумение или на базата на влязъл в сила съдебен акт на български съд, като извънсъдебното споразумение има действие за застрахователя, само ако той изрично го е одобрил.

Надявам се статията да ви е била полезна. Ако имате някакви въпроси може да се свържете с мен.

Още интересни и полезни статии от сферата на финансите и мениджмънта можете на намерите в професионалния блог на автора – www.BatTony.com

6 коментара

    • Мария Радева каза:

      Статията наистина е много добра! Редовно следя професионалния сайт на Стойне Василев, познавам публикациите му и това беше причината да му предложа да напише материал специално за този сайт, за което искрено му благодаря!
      Благодаря и на Вас за оценката!

  1. petrov каза:

    Това за лекарските грешки – май някой се грижи твърде много да се преекспонира проблема …

    • Мария Радева каза:

      Уважавам правото Ви на мнение! Но това са статистическите данни.

      • petrov каза:

        Уважавам правото Ви на мнение!
        Но ако бяхте лекар може би щяхте да разберете какво е усещането да практикуваш и да те плюят ежедневно ,а медицинската статистиката се изучава задълбочено от медиците.
        Медицината е изкуство.

        • Мария Радева каза:

          Съвсем формално погледнато мнението е на автора на стаията:) , но моето съвпада с неговото.
          Не съм лекар, но работя в системата вече 9 години и смея да твърдя, че я познавам добре.
          Отново подчертавам, не искам да съм лош пророк, но натискът върху лекарите ще става все по-сериозен – като причините са много.
          Не съм лекар, но познавам лекари минали през съдебната система – знаете ли как се чувстват докато текат делата им и други хора решават съдбните им. Чувството е смазващо. А ако бъдат и осъдени – обезщетенията, които започнаха да присъждат съдилищата стават все по-големи. Но това е реалността и тя няма да бъде променена – ще продължава да има съдилища, ще продължава да има и осъдени и оправдани лекари – това е световна тенденция и няма как да ни подмине. Въпросът е какво да направим, за да сме подготвени за по-лошия вариянт – ако той се случи. Това беше и идеята ми да предложа на автора, който е професионалист във финансовата сфера, да подготви тази публикация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *