Административни и гражданско-правни аспекти на трудовата злополука

Освен правните регламенти в здравеопазването, Трудовото и Осигурителното право са другите сфери на професионалния ми и научен интерес. След публикацията Прикриване на трудова злополука получих поредица запитвания по конкретни казуси.

В края на публикацията Прикриване на трудова злополука анонсирах темата за значението на разпореждането за приемане на злополуката за трудова. Проучвайки нормативната уредба на трудовата злополука, събрах достатъчно материал, което ме провокира да участвам на Научната конференция на Бургаския свободен университет с доклад на тема Административни и гражданско-правни аспекти на трудовата злополука.

Акцентирайки на практическото значение на уредбата на трудовата злополука, в доклада се правят следните изводи:

1. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката за трудова е задължителен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 200 от КТ и има доказателствена сила за гражданския съд. В исковото производство е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.

2. Влезлият в сила административен акт, с който злополуката е квалифицирана като трудова, е само един от елементите на фактическия състав по чл. 200 от КТ. За уважаване на предявения иск с посоченото правно основание този елемент следва да се преценява с оглед наличието на всички останали елементи от фактическия състав и тяхното успешно доказване.

3. С оглед наличието на разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО като задължителна предпоставка за уважаването на иска по чл. 200 от КТ, евентуално висящото административно производство, образувано по реда на чл.60, ал.4 от КСО се явява преюдициално за исковия процес. Подобна хипотеза е основание за спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

4. Изтичането на едногодишния давностен срок за деклариране от пострадалото лице на трудовата злополука се ограничават и други негови правни възможности, произтичащи от настъпилата трудова злополука. След изтичането на давността или при липса на признаване на злополуката за трудова по реда на чл.60 от КСО, пострадалото лице може да реализира правото си на обезщетение за претърпените вреди, ако установи, че вредите са настъпили в причинна връзка с допуснати от длъжностни лица на работодателя – техен възложител на работа по охраната и безопасността на труда по общия исков ред по чл. 49, сл. от ЗЗД, но не и по реда на обективната и безвиновна отговорност по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ. В този смисъл е и решение на ВКС по гр. дело 457/2010.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *